Биохимични механизми на действие на допинга

                                                                                  
Биохимичната адаптация към физическото усилие включва адаптивна синтеза на ензимни и струкурни белтъци и повишаване на използването на енергетичния потенциал на организма.Факторите за осъществяване на този процес и механизмите на изпълнението му са разлчни , човешкия организъм притежава цялостна система за структурен и фунцкионален регулаторен контрол. Ефективността на тази система може естесвено да се повиши чрез последователна и правилно проведена тренировка.При запазване на целостта на самата система понася и определни изкуствени въздействия отвън върху някой свой елементи.Търсенето и използването на такава възможност характеризира явлението и действието допинг (прилагане,употреба на средства със стимулиращ или наркотичен ефект). Подобнанамеса доброволна или принодителна противоречи на ценностната система на индивида и на общоприетите етични норми за честна спортна борба.Медицинската комисия на МОК определя като допингиращи стедства всички включително и прилагани с лечебна цел вещества,които със състава и дозата си водят до изкусвено повишаване на спортното постижение и до желано несправедливо и неравноправно надмоще на един спортист над останлите в спортното състезание. Употребата на допингиращи средства се смята за нарушаване на принципите и идеалите на олимпизма и се санкционира с лишаване от състезателни права за период до две години а при повторно нарушение с доживотно изключване от международното олимпийско движение.През 1986 г. Медицинската комисия МОК прие следната класификация на допингиащи средства.

- Класове допингиращи вежества:
А. Стимуланти
Б. Наркотици
В. Анаболни стероиди
Г. Бета-блокери
Д. Диуретици 

-Методи на допингиране
А. Кръвен допинг
- Лекарсвени седства,подлежащи на определни ограничения :
А. Алкохол
Б. Местни анестетици.
В. Кортикостероиди


по подорен списак на допингиращите вешества и съдражщите ги препарати се разпраща по до националните олимпийски комитети и спортни федерации с препоръката употребата на подобни седства да се контролира по възможност и през тренировъчнния период ( допинг  контрол извън състезания ) У нас подобен списак е изготвен съвместно с МНСГ. Медицинската комися МОК насърчава създаването на световна мрежа от акредитирани лаборатории за допинг-контрол и препоръчва методи за откриване и доказване на допинг  проби от спортисти, взети според изискванията на съответен правилник. Пробата се смята за положителна след доказването на допингирао вещество и/или неговите метабоити чрез мас-спектрометрия.
Опознаването на биохимичните механизми на регулация и контрол стимулира успоредното развитие и производствотото на фармацевтични препарати , които наподобяват или поемат действието на ключови биохимични съеднения отделяни от самия организам.
Такива ключови ендогенни регулатори са катехоламините и андогенния хормон тестостерон.Повечето синтетинчни допингиращи вещества имитират или променят централните и перифетните ефекти на катехоламините в нервната система и другите тъкани и органи  или общото и  действие на тестостерона.
Самят тестостерон,макар и нормален стеророиден хормон,също се смята за допинг.
Положителна е пробата в която отношеието тестостерон / епитестостерон който е неговов естествен изомер, надхвърля 6/1. Други допинги (диуретици,наркотици) имато по-особен механизам на действие.Напоследък се предполага и сед транцкрипционно действие на стероидите хормони. Освен андрогенно тестостеронът притежава и анаболно действие, силно изразено върху белтъчната синтеза в мускулната клетка.
 
Катехоламините се секретират като хормон от сърцевината на надбъбречната жлеза , но се отделят също и от симпатикусовите синапси близо до техните рецептори, което увеличава регионалната им органна специфичност и отношението норадреналин  Адреналин в серцевината на над бъбрека варира межцу 1:8 и 1:10 . В синапсите оношеието е обърнато  - 6:1 , в мускулите - 2:1, в миокарда - 4:1 а в мозака - до 28:1. Главен катехоламинов медиатор в ЦНС е допаминът.

Невротрансмитерни функции имат норадреналинът и ДОПА, който е общият предшественик. Допаминат метаболизира , но по голяма част с естерифицира със сярна киселина. Несвързаният норадреналин метабиизира до ванилилбадемовата киселина или се естифициа със сярна киселина.Активни са свободните катехоламини.
Катехоламините могат да се освобождават от различни места, за да взаимодейсвуват с ораните - мишени, което олеснява ефективносста на дренергичната регулаця върху сърдеччносъдовите , вентилаторните и метаболните функции. И като хормони (адреналин , норадреналин), и като медиатори катехоламините изпълняват различни функции: повишават възбудимостта на централните нерви структори, учассвуват в организацията на емоционалния отговор, увеличават кислорната консумация в скелтните сърдечни мускули,стимулират синтеза на цикличен АМФ,исилват разграждането на гликогена и липидите,повишават нивото на глюкоза и свободните мастни киселини в кръвта, контролират функционалното състояние на митоходнриите,усилват сърдечната функция и подобряват снабддяването на муускулите с енергитечни субстанции чрез променяне на съотношението и аспределнието на циркураща кръв.

Тестостеронат е главния андрегенен хормон с прицелно действие върхи мусклулната тъкан.Активен вътрепноклетъчен метабоиит е неговото 4,5-наситено призводство - алфа дихидростестостерон. Важни продукти на метабилититната трансфоррация и последваща ексрекция, откривани в орината са надростеронът, епиандростеронът и етиоланолънът, които заедно с дехидроепиандростерона образуват групата на 11 дезости-17-кетостероидите. Ключово съединение в синтеза на тестостерона е 4-ан-дростен-3,17-дион.И тестостеронът се секретира от интер-стициалните клетки на тестисите.Веществата с андрогенна активност обазуват и надбъбреците и някой периферни тъкани чрез отцепване на двувъглеродната странична верига и циркулиращите кетостероиди. Продукцията на тестостерон се пренася до клетките мишени,свързани с спрецефични и неспецефични плазмени белтъци, най-високо афинититен измежду които етестостерон - естрадиол-свързващия белтък или свързващ полови хормони глобулин. Свързването освен това улеснява извънклетачния трабсоирт на хормона от мястото на синтеза и го предпазва от ензими и метаблни въздействия, осигорявайки съевменно резовоар на инертната форма  на хормона , достъпна за бързо и лесно освобождаване. Физиолигчно и биохимично активен обаче е сомо свободният хомон. Затова опромени в концетрацията на свързващия белтък или свързващия капацитет неминуемо се отразяват върху силата на хормоналния ефект.Основния ефект на стероидите хормони се реализира вътре в ядрото на клетата,като хоромнът се свързява с вътрешноклетъчен рецептор, и комплексът хормон - рецептор претърпява транслокация в ядрото,където се свързва със специфични и голям брой неспецифични акцепторни мест върху хроматина.Така съответните гени остават достъпни за транскприция от РНК-растоянието на мотивация, повишаване на самочуствието и настроението до еуфория и оттам - на спортното постижение. Типични представители са амфетаминът ефедринът и техните прозиводни. За разлика от норадреналина, на чиято структора приличат, амфетамините и в по малка степен ефедрините са силно липофилни и бързо проникват в ЦНС. Подобните на норадреналиновия и допаминовия ефект се предизвикват непряко, чрез особождаване на норадреналин от периферните и централните норадренергични неврони; на допамин от допаминергичните неврони в ЦНС; и вероятно на серотонин от серотонинергични неврони. Тези свойства се дължат на афинетета на амфетамините към преносителя на допамн и норадренаин в мембраната на нервните окончания.Ефектът на освобождажаване на едрогенни катехоламини се усилва от инхибирането на техния метаболизам и складирането. Други допингиращи вечества от тази група имитират симпатикусовите ефекти на кетаьоламините върху дишането и кръвообращението . 


Наркотиците освен силно болкоуспокояващо действие имат и централно стимулиращ ефект като взимодествуват със специфични мозъчни структори.Типични представители на тази група са кодеинът и другите прозводни на морфина, както и веществата с морифнопродбно действие.
Анабоните стероиди освен анаболното действие са синтетични производни на тестостерона разработени със стремеж да се разграничават андрофенниге от анаболните ефекти на тестостерона по такъв начин, е само анболното действие да се запази, а андрогенното да се сведе до минимум.Пълно разграничение още не е постигнато. Най-често анаболнтите стероиди могат да се категоризират на оралноактивни ( при взимате от устата) и парентерално активни ( в инжекционна форма.) Парентрерално активните анаболни стероиди са прозводни и естери на 19-нортестерона. Прилагат се върху белтъчната обмяна се предполага, че увличават работоспособността, съдействуват за по - икономично изразходване на гликогена в мускулите по време на натоварването спосубстват за по-пълно превключване на енергетичния метаболизам от използуване на въглехидрати към окисление на мазнини, потенцират синтетичните процеси в периода на възтановяването.

Даннтите при спортисти са твърде противоречиви и нито един от изброените ефекти не е доказан. Напротив,Доказана е лиипсата на подобряване на аеробната работоспособност, измервана чрез ВО2макс. Подобрението на силата в повечето случаи е съмнителна и не може да се разганичи от ефекта на тренировката. Достоверно е подобряване на силата има и в случваите на съчетаване на анаболния стероид със силова тренировка, подходяща бълтъчна диета и подходящ метод за изерване на силата. Подходяща белтъчна диета и подходящ метод за измерване на силата. Голям брой автори обръщат внимание на вредните странични действия на анболните стероиди,чийто списък непрекъсното се расширява и включва нарушаване на тестикуларната функциия, повишен риск от атеросклероза и чернодробен проблем.
Бета-блокерите са синтетични вещества които инхибират част от ефектите на катехоламините,свързвайки се с техните рецептори. Намират широко клинично приложение. Типични представители на тази груба са прапанолът, метопролололът и др. Бета-блокадата води до относително повишаване концентрацията на катехоламините и повишава метаболните промени при физическо натоварване. Съобщава се за влошаванене на работоспособността и за мускулна умора при бета-блокерната терапия. Редица иследвания сечат, че главния ефект на бета блокадата върху обмяната е потискането на липолизата,което увеличава въглехидратите нужди, води до по бързо изчерпване на запасите от гликоген в мускулите и черния дроб и нурашава освобождаването на лактат от мускулите чрез мембранен ефект или чрез ромените в перфузията.
Деуретиците са група съединения, които по различен механизъм повлияват водно-солевата обмяна като увеличават диурезата и водят до бързо сваляне на теглото за сметка на отделената вода и растроения водно слоев баланс. Рискът от сериозни странични действия, вредни за здравето и живота, е целенасочено търсене на нефизиологичен начин за премнаване в по изгодна тегловна категория. Тези съеденнения са отделна група допингиращи средства Рискът от сериозни странчни действия, вреди за здравето и живота, е целенасоченото търсене на нефизиологичен начин за преминаване в по изгодна теглоовна категория. Тези съединения са отдена група допингиращи средства.Типични представители са фуроземидът, спиронолактонът и др.

Кофеинът се приема за допинг при доказване на концентрация надхвърляща 12мг/л урина.Кръвния допинг се разглежда като метод на допингиране. Определено количесво кръв се взима от спортиста и се съхранява при определени условия, след което се инжектира в същия потист. Предполага се, че това предотвратява вредни странични действия, като същевременно оказва активиращ ефект върху обменните фуннкции на организма.
Кортикостероидите са синтетични реизводитеи на хормоните на корарата на надбъбречните жлези и имат подобен на тях механизъм на действие. Като допингиращи средства в определени сучаи се смятат прозводните на глюкокортикоидите заради влиянието им върху въглехидратната обмяна и чрез - тях въху спортната работоспособност.
При определени условия местерните анестетици и алкохолът също се разглеждат като допинги.
Допингиращите средства се свързват със специфични и неспецифични белтъчни преносители в кръвната плазма. Биохимичното активна е свободната форма на съединението. Бидейки чужди за организма, тези съединения се подлагат на биотрансферомация ( промени на структората чрез окисление, рекулация , конюгация) с цел по-лесното им обезвреждане и елиминиране от организма. Почти всички допингиращи средства се излъчват в урината. Повечето от тях се отделят като метаболити, т.е. предукти на био-трансформацията съединението в организма.

Методите за допинг-контрол се основават върху откриването и доказването на допингиращото вещество и/или неговите метаболни в проба от урината на спортиста, взета съобразно с изискванията на съответния провалник. Пробата предварително се обработва и се излседва чрез газхроматография (мас-спектрометрия или друг подходякомбиниран метод) Доказателство е получаването на мас-спектър може да потвърди и сравни с контролен спектър на същото вещество, пазен в компютарната библиотека. Съвременните акредитирани лаборатории разполагат с мощна апаратуна база, която позволява извършване на голям брой анализи не само при време на състезание, където допинг - контролът е задалжителен, но и през периода на тренировката с оглед предотвратяване на здравословни морално-етични и правни проблеми, свързвани с употребата на забранени средства в спорта.