Откриване на анаболните стероиди

Качено от в СТЕРОИДИ, ПОЛЕЗНО на Feb 17, 2016 . 0 Коментари.

Извършването на тест за употребана анаболни стероиди се прави в много спортове и в някои случаи при различни атлети той е бил положителен. Въпреки това повечето атлети го преминават усешно. През 1990г. той е бил положителен за малко над 1 % от атлетите. Това е изключително малко имайки предвид факта, че използващите анаболни стероиди атлети са 15-40 %. (при определени групи атлети като бодибилдери и щангисти броят на положителните тестове съдействат различни фактори. Използваните методи за проверка за анаболни стероиди имат определни граници, така че атлетите и всички останали, включително лекарите, които са вътре в примамливия свят на спорта, са запознати с различните начини да прескочат това изпитание.

Атлетите са склонни към крайности, за да преминат през допингтестовете. Някои от тях са много болезнени и по-малко ефективни от другите. Точно преди олимпиадата през 1988г. трима канадски щангисти са били известени, че трява да се подложат на изненадващ допингтест. В последната минува в отчаяните си опити да прескочат теста тримата са си вкарали чиста урина през катетри. Един от тях е прибягнал до тази изключително болезнена мярка два пъти, туй като първия път не е могъл да я задържи.

Въпреки усилията и тримата са се пробвалили. Както споменахме, ситуацията е била допълнително усложнена от факта, че тестът е бил неочакван. Много атлети предварително знаят, че ще трябва да се подложат на допингпроба, и това им дава време да се прочистят. Съществуват гранци за това колко дълго след спиране на употребата му може да бъде открит в урината конкретен анаболен стероид. Дека-дураболиинът (нандролон деканоат) е анаболният стероид с най-дълъг срок, в който може да се открие – няколко месеца.

Анавар - Оксандролон пък може да бъде открит само за няколко дни. Един от начините за откриване на анаболни стероиди е гахроматографната спектометрия. При нея се използат предваритело определени метаболити  на анаболните стероди за откриването им в урината. Този тест е един от възможно най-точните в съвременната медицина. Но и той си има граници.

В списък 3 на контролираните субстании в момента са включени 27 вида анаболни стероиди. Те са болденон, хлоротестостерон, клостебол, дростанолон, дихидротестостерон, етилстеринол, флуоксиместерон, формубуло, местеролон, метандиенн, метандростенолон, метандриол, метенолон, метиллтестостерон, нандролон, норетандролон, оксандролон, оксиметолон, станолон, станозолол и много други. Някои от тези анаболни стероиди не метаболизират в единсвени метаболити, който могат да бъдат открити в урината. Това значи, че газ-хроматографната спектрометрия не може да открива всички съществуващи видове анаболни стероиди. Атлетите могат да преминат през допингтеста, използвайки такива стероиди, които нямат единствени метаболити в урината. Когато стане въпрос за такъв тест, тестостеронът поставя голям проблем. Хората природно притежават определено ниво тестостерон. Като резултат от това учение намериха точен начин да го определят – те решиха да изолзват съотношението тестостерон/епитестостерон (химически огледалния му образ, също произвеждан от тестисите) като критерий за определяне на забраненото използване на тестостерона. Природно полученото такова съотношение е 1:1. Заради възможноста от природно плучаващи се колебания в това съотношениенивото за определяне на забраненото използване на тестостерон бе прието да е 6:1. Това значи , че даден атлет може да има 5 пъти по-високо от нормалното ниво на тестостерон и въпреки това да прескочи допингтеста. От известно време атлетите, знаят че могат да препятстват откриването на ексогенен тестостерон, като си инжектират епитестостерон паралелно или в пикучния мехур. Леснината, с която тази проверка може да се прескочи, окуражава много жени, обект на допингтест, да почнат да използват тестостерон вместо по-малко андрогенничните синтетични анаболни стероиди като анавар оксандролон и станозолол (винстрол).

За да се попречи на откриването на анаболни стероиди, могат да се изполват някои препарати. Един от тях е – пробенецид, се иползва за профилактика и за лечение на подагра. Той се взема тогава, когато има вероятност да се направи случаен допингтест. Международният олимпийски комитет го идентифицира и го добави в списака на забранените субстанции. Без съмнение е, че има и други „маскиращи”, вщества, които МОК все още не е идентифицирал. Съществуват и такива, които може да раздели урината достатъчно, за да направи използването на даден анаболен стероид неоткриваемо, но е много трудно. Ако не е и невъзможно, да бъде открита.

Да преминат през допингест е изключително важно за много хора. За някои от тях това може да означава или златен медал или никакъв медал. За милиони други хора пък да прескочат такъв тест би означавало да задържат или загубят работа. Като резултат съществува голяма нужда от маскиращи вещества – продукти, позволяващи на  използващите стероиди да прескочат испитанието. Винс Бовино, бодибилдер от Южна Калифорния, откри тази нужда и разработи продукт, наречен “Defend”, за който твърди, че може да осуети всеки допингтест. Анализите на препарата окриха, че това е само гликоза, субстанция, за която не е известно да има „маскиращи свойства”.

За да преминат през допингтес, някои атлети се обърнаха към анаболни агенти, които не могат да се открият - човешкият хормон на растежа, еритропоетинът соматромедин-ц, лутенизиащия хормон, гонадотропин на освобождаващия се хормон немогат да бъдат открити чрез съществуващите допингпрецедури.  Други анаболни агенти, катооротичната киселина, в допълнение към това, че са неоткриваеми, все още не са забранени. Един от глваните проблеми на доингтеста е, че е скъп. За анаболните стероиди тестирането на всяка отделно взета урина струва 150 долара. Повечето от лабораториите, взели проба урина за тази цел, я изращат на няколкото одобрени за това лаборатории. Понастоящем исканията за тест са повече, отколкото възможностите позволяват, и има голям брой проби, които сочат това заедно със скъпите разходи, които поставя пречка пред желанието за високо качество на допингробите за анабони стероиди. Дори и тези органзизации, които имат пари и реурси, ограничават своите тестове. Международният олимпийски комитет не подлага на тест всеки отделен атлет, който се състезава на олипиада. Това би било твърде скъпо. Много хора смятат, че допингпробите нарушават правото им на уединение. Върховният съд постанови, че допингтест е законен при определени обстоятелства. Въпреди това съществуват много предубеждения към случайте, необявени допинг проби. Много хора, открили пукнатини в сегашните допингтестове, чувстват, че случайните, необявени тестове няма да решат проблема. Въпреки това, както предшестващата дискусия показа, това не е довод. Атлетите и лекарите, мотитивани от много пари, които могат да се направят в спората, догонват науката с ефективни, научни начини да преминат сегашните допингпроби. Подобряването на тези процедури няма да направи теста непобедим. Найвероятно това би направило проецса дори още по-скъп и би задало по-нататъшно неудобствво за атлетите, ако се базира на кръвта, а не на урината. Допингтестът никога няма да острани анаболните стероиди от спорта.

Допингизпитващите и агенциите за допингпроби могат да бъдат повлияни от пари и известни атлети. Много точните допинг проби заедно със тежките наказания биха довели до отсаняване на някой от най-известните атлети в света. Това може да изплаши другите атлети и да ги подтикне към спирането на изолзването на стероиди. Но организациите и страните, които стоят зад атлетите, имат силата да въздейстат върху допингпроцедурите и да развият нови начини да прескочат допингконтрола. Докато атлетиката е доходна, корупцията и на игрището, и извън него, ще продължи.

Управляващите са под напрежението на допингпробите заради увековечения мит, че спортът е чист. Те не желаят зрителите да знаят, че изпълненията на атлетите за които те плащат, за да ги видят, са станали възможни благодарение на използването на анаболните стероиди. Би било чудесно, ако съществуващите допингтестове бяха евтини, ефективни, лесни за организиране и всевъможни за измама, но е доста невероятно да бъде създаден такъв тест. Многото пари, прахосани за неефикасни допингпроби и в опити да направят по-строги законите, което е невъзможно, нараняват обикновения гражданин най-много.

Тези пари биха могли да се използват по по-дъбър начин ако се вложат в образованието. Нашето превителство затъна в оптите да хваща и наказва, вместо да помага и подкрея. Като резултат се създадоха антагонистични взаимоотношения. Хората работят, за да открият нови причини да прескочат допингпробите ида скрият използването на такива препарати, докато правителството се опитва да ги хване. Това струва много пари, но ни най-малко няма да реши проблема. Образованието – което може да бъде решение – ще бъде ефикасно само да бъде гласувано доверие на отделния гражданин. Това значи, че инфромацията, касаеща изпозването и злоупотребата с такива препарати, трябва да се даде на хората в обществото, където те са с по-малко ограничения. Правителството трябва да вярва, че гражданите, с помоща на правилното образование ще се отнася с отговорност към тях. Това е направено в Холандия и е ефективно. При такива обстоятелства двете партии биха работили заедно, вместо да воюват една с друга. Петенциалът за постигане на значително подобрение по проблема с нелегалните наркотици ще е налице, защото към него могат да бъдат насочни средства и ресурси, след като той излезе от сенчестата икономика и вече не представлява източник на печалби за престъпниците. Тези хора, които порължават да ни убеждават, че допингпробите и увеличаването на наказанията са решение на проблема, трябва да се събудят. Тези неща не вършеха работа преди, не вършат сега и няма да вършат и в бъдеще. В нашето общество проблемът с наркотиците е по-голям от всякога. Трябва да опитаме нещо ново. Трябва да намалим ограниченията върху забранените субстанции.

Според материали за Anabol.bg

 

Коментари

Оставете коментар

Оставете отговор

*Име:
*E-mail: (Не е публикувана)
   Сайт: (Адреса на сайта с http://)
*Коментар: