ВИТАМИНИТЕ - Незаменими вещества при спортистите


Витамините са микронутриенти, спадащи към групата на биологично активните вещества. Те нямат енергична и пластична функция. Въпреки това са незаменима съставка при храненето- изпълняват важни регулаторни функции.
Участват във всички обменни процеси. Съставната част са от различните ензими ( коензими ) , хормони и други биологично активни вещества.
Витамините немогат да се синтезират в човешкия организъм. Само виамин D- Калциферол, може да се образува в организма,когато намиращият се в кожата холестерол под влияние на ултравиолетовите лъчи се превръща в провитамин D. Те не могат да се натрупат в организма ( С изключение на някой мастно рзтворими витамини).
Освен чез храната човек получва витамини чрез продуктите на фармацевтичната промишленост (получена по синтезен път) или чрез допалнително обогатени с витамини хранителни продукти. Витамините и Витаминообразните вещества се делят на три големи групи:

- Водноразтворими вещества вит. C, витамини от грубата на B B1 B2 B3 B5 B12 B15 PP , P В в по голямата си част те са термолабилни 
- Мастнразтворими витамини А,D,К,Е
- Витаминоподобни вещества (аналози на витамините) вит. Н (биотин, вит Б7) ортова киселина , инозин , фолиева киселина , вит У глутаминова киселина, холин , липоева киселин.


Намалена набавка на витамини предизвиква предболестни и болестни състояния наречени хипотаминози, а пълната им липса авитаминоза.. При добри условия за рационално и балансирано хранене авитаминози и хипотавиминози от алелементарен ( Хранителен) призход не се срещат в развитите и напреднали страни. Болести при авитаминозата се срещат, когато някой други болестни  затруднява усвояването на получаваните чрез храната витамини.
За всеки витамин се определят препоръчани дневни дози и граница на безопасния прием под и над граничните референтни стойности.
В сорта поради повишената енергийност на храната, усиления разпад на ензимите при мускулна работа,стресовите ситуации и др. потребността от някой витамини чуствително нараства. За задоволяване на потребностите на спортистите от витамини се прибягва до допълнителеен прием на синтетични произведени витамини. При добре балансирано и рационално хранене тази повишена витаминоза протребност дори и при интензивна спортна дейност се задоволява чрез храна до 70-80%
Някой витамни са с по гоямо значение за спортната дейност ( Ц б1 б6 Е и др. ) те подпомагат окислението и в на възтановителните процеси, белтъчния синтез, мускулатурата и др.) ,нервните процеси , действуват като антиоксиданти, протектори и др.
 
Витамин C - (аскорбинова киселина) е водноразтворим виамин с много широк спектър на действие. Той учасва в регулирането на мастната, въглехидратната и белтъчната обмяна, осигорява напълно усвояване на въглехидратите и натупването на гликоген в черния дроп и мускулите. Повишава активноста на ензимите стимулира синтеза и някой хормони (андренаин) има Отношение към водната обмяна - спомага за отделянето на излишна вода.

Действува противозпълително пивишава съпротиелителните сили на организма и неспецефичния имунитет. Подпомага гръвобразуването. Намалява капилярната порпускливост на кръвоносните съдове. Той ускоряван възнановителните процеси. С това свое почтни универсално дейстие виамин Ц повишава физическата и умсвената работоспособност. Той е мощен антииоксанд.
Витамин Ц е термолабилен и при 30 - 50 градуса. Лесно се руши ( особенно при наличието на метали - металн съдове и достъп на кислород). Лесно се окислява. Основната среда го унищожава, а киселта - стабилизира.
Витамин Ц се намира изключително в хранителните продукти от растителен роизход. Главно в зеленуи и плодове в Ягодови и цитросови плодове, касис, шипка, малини, магданоз, пресни чушки , зеле, спанак, коприва, марули, репи, лук, картофи).
Хиповитаминоза може да се наблюдава пролетно време и се изразява в намалена работоспособност, анеия и др. Опасносност от хипервитаиноза няма, но при даването на големи дози ( нал. 2  3 г. на ден ) се появява  безъние, възбудимост , образуване на оксалатни камани в бъбреците и др. Оганизмът се нуждае дневно от 60- 100 мг. вит. Ц. При спортисти на ежедневна потребност е 3 - 5 пъти  по голяма т.е дневно се равнявана 300 -500 мг : 6,0 - 10,0 мг на 100ккал ( 419кЖ). В отделни цикли ( предсъстезателни периоди) се дава допълнително до 1000 - 1500г днево. Това се налага, особенно когато се тренира или състезава при висока или ниска температура и висока влажност на въздуха, при богата на въглихидрати храна, при повишен прием на вит. А и б1, при претренираност, психически стрес, в нар. реконвалесцентеи стадий след прекрани инфекциозни заболявания, за възтановяване след тежки тренировки и състезания.
 
Витамин Б1 ( теамин , аневрин) е основен от групата на витамини Б. Той е водно разтворим, с осносителна термостабилност ( руши се при 100- 120 градуса ) устойчив е в кисела среда и лабилен в основна. Участвува в белтъчната, мастната и особенно въглехидратната обмяна. Действува потив натрупването на недоокислени продукти от мастната и въглехидратната обмяна в мускулите и кръвта при продалжителни физически усилия ( мечна киселина , пирогроздена киселина и др.
Tова действие се далжи на кокарбоксилазата - коензим на вит Б1. С чуастиеето на Б1 се исинтеира ацетилхолинът.
Витамин Б1 се намира в много продукт от растителен животински произход: във варивата ( боб, леща , грах) в ядковите плодове , в зеленчуците ( моркови спанак). в зърнените храни (ръж, жито - черен хляб), в животинските вътрешности ( черен дроб, бъбрреци, мозък). в млякото, яйчния жълтък , дрождите (бирена и хлебна мая) и др.
Хиповитаминозата на вит. Б1 се проявява в лесна уморяемост, намалена работоспособност, главоболе, безсъние, раздразнителност. Предозирането на вит. Б1 преддизвиква повишена чуствителност, шум в ушите, гадене и др.
 
Витамин Б2 ( лактофлавин, рибофлавин) е също водноразтворим и относително термоустойчив. Чуствителен е на светлина. Влиза в състава на жълтия дихателен ензим, който осеъществява клетъчното дишане и осислителното - възтановителните процеси. Участвува в синтеза на бълтъците и в разграждането на въглехидратите и мазнините.
При богати белтъци и мазнини храни нуждите от него се увелчават.Намира се в млякото и млечните продукти, в яйчния жълтък, черния дроб, бирената мая, в месото и рибата, във фасула и др.Намаленото количество вит Б2 води до отслабване на зрението,до кожни промени .. Дневната потребност от вит Б2 е подобна на тази на вит Б1: 0,6мг на 1000ккал (1,0-3,0 мг дневно)
 
Витамин Б6 ( пиридоксин) е широко застпен в местните хранителни продукти и в зърнените храни. Има отношение към мастната и белтъчната обмяна. При хиповитаминоза се появяват мусклуна слабост и повишена раздразнителност. Вит. Б6 е липотропен и служи за профилатика на мастната инфилграция на черния дроб.
Подпомага белтъчния синтез (анаболно действие) затова потребността от него се увеличава при повишен прием на белтъци.
Нормалната потребност от вит. Б6 е 2,0 - 3,0 мг дневно. Определя се от в зависимост от приеманите белтъци : по 0,02мг на грам приет белтък. При усилена мускула работа, неблагоприятни климатични и психически условия потребността се повишава 2 - 3 пъти. При спортисти се дават 10 - 20 мг дневно.
 
Витамин РР ( амид на никотиновата киселина, ниацин) е устойчив на температука , светлина, кислород , киселини и основи. Намира се в зародишните и зърнените храни, млякото , черния дроб, гъбите, ядковите плодове, говеждото и телешкото месо. Регулира въглехидратната обмяна, стабилизира вътрешното задържане.Зависи от енергийността на храната: 6,6мг а 1000ккал
Дневната потребност от витамин РР е 20 - 25мг При спортисти тази потреност е по - висока. 30 - 60мг дневно .

 

Витамин Б12 ( цианкобаламин ) е витамин с почти с универсално действие. Регулира мастната и въглехидратната обмяна. Подобрява белтъчния, синтез, особенно на мускулния белтък ( анаболно действие ) . Нормализира чернодробната функция. Повишава функцията на всички витамини от групата Б и на редица ензими. Стимулира кръвообразуването и е мощно средство срещу анемията. натрува се в черния дроб. Има липотрайно действие. Намира се в млякото , черния дроб , месото , рибата , яйцаа , изварата. Дневната потребност от витамин Б12 е 10 - 100 мило гами ( 0,01 - 0,10мг). При спортисти могад да се приемат от 2000 до 5000 гами ( 2 - 3 мг ) дневно.