Алкохол и спорт

Етиловият алкохол (етанол) е основната съставка на спиртните напитки, вино и бира и има опияняващо действие. Алкохолът се произвежда чрез ферментация на дрожди, захари и забранени култури. Той действа подтискащо на ЦНС, като бързо се абсорбира в кръвообращението от стомаха и тънките черва. Алкохолът остава в кръвта, докато не бъде разграден (елиминиран) напълно от черния дроб. При здрав човек едно стандартно питие (13 грама чист алкохол) се разгражда за около 1 час. Редица фактори обаче могат да повлияят на тази скорост, като вида на приетата храна, възрастта, пола и др.

Консумацията на алкохол съпътства различни социални събития и религиозни ритуали в живота на човека. Употребата му в умерени количества може да доведе до отпускане, повишаване на настроението, чувство за щастие, замаяност намаляване на задръжките и/или намаляване на тревожността, което да доведе до повишена общителност и по-лесно осъществяване на поддържане на социалните контакти. Условно можем да кажем, че тези ефекти са приятни и търсени.

 

Медицинско приложение

Етанолът (70%) притежава силно антисептично действие и затова основно в медицината се използва за дезинфекция, при обработка на рани, за направа на компреси и др. С него се приготвят различни лекарствени форми, като настройки, екстракти и тинктури, антисептични гелове и др.

 

Употреба на алкохол в спорта


Спортистите употребяват алкохол също както представителите на популацията. Консумацията на малки количества алкохол преди състезание може да доведе до някои желани ефекти като намаляване на тремора на ръцете, подобряване на равновесието, но също така води до увеличаване на времето за координация „око-ръка”. Други търсени ефекти са намаляване на безпокойството (седативно действие), добиване на увереност в собствените сили и възможности, както и болкоуспокояващ ефект. В спортове и дисциплини, които се провеждат при ниски температури на околната среда алкохолът се употребява заради термогенното си действие.

Влиянието на алкохола върху спортната работоспособност е изследвана от много автори. V. Lecoultre & Schutz Y. (2009) изследват влиянието на малки количества алкохол (0,5 ml етанол/кг активна телесна маса, комбиниран с въглехидрат) върху издръжливостта на добре тренирани състезатели по колоездене. Резултатите след проведения велоергометричен тест показват по-ниска кислородна консумация, продукцията на въглероден диоксид и мощност на работа при колоездачите приели алкохол, в сравнение с тези, които са приели само въглехидратна напитка. Авторите правят извод, че острата ниска доза етанол води до намаляване на издръжливостта. Проучването на T. Graham (1981) върху здрави доброволци потвърждава, че дори ниски нива на алкохол в кръвта (2,5 мл/кг) могат да влошат терморегулацията при изпълнение на умерени натоварвания при ниска температура на околната среда (-5 градуса). По тази причина, приемът на алкохол преди всяка физическа дейност осъществявана при по-ниски температури е противопоказан.

Негативното влияние на алкохола върху възстановяването на гликогенните депа и водно-електролитния баланс отбелязват редица автори. Други фокусират вниманието върху увреждането на мускулатурата и два пъти по-висока честота на травми при спортисти употребяващи алкохол в сравнение с тези, които не употребяват.

 

Странични и вредни ефекти

Наред с търсените ефекти при употреба на алкохол се наблюдават и такива, които са израз на неговото влияние върху различните органи и системи.

Въздействието му върху нервната система се изразява в заваляне на говора, влошаване на координацията, затруднено фокусиране на погледа и промени във визуалното възприятие, сънливост, променливи емоционални състояния (гняв, насилие, тъга и др.), замаяност и объркване, лек до тежък махмурлук след употреба на големи количества, продължаващ от 12 до 36 часа (главоболие, сухота в устата, гадене, „бели петна” в паметта). При повтаряща се употреба (в рамките на няколко дни) бързо се развива толеранс и това води до завишаване на консумацията. Алкохолът забавя реакциите на човека, нарушава двигателните умения и води до намаляване на самокритичността. Употребилият вижда и чува по-слабо. Поради тези причини употребата на алкохол често води до инциденти като падания, катастрофи и наранявания при работа с машини. Употребата на голямо количество алкохол може да доведе до загуба на съзнание, до кома и смърт.

Действието на алкохола върху сърдечно-съдовата система се изразява в учестяване на пулсовата честота (тахикардия), аритмии, хипертония. При системна употреба е възможно развитието на алкохолна кардиомиопатия, исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда. Злоупотребата с алкохол води до увреждане на органите на храносмилателната система. Директното дразнене на стомашната лигавица се проявява с повишена киселинност, гадене и повръщане, а в дългосрочен план – до гастрити и язви. В черния дроб, където се извършва разграждането му, се развиват стеатоза и/или цироза. В панкреаса се образуват калцификати, развива се фиброза и това води до неговото възпаление (остър или хроничен панкреатит) или до нарушаване на секреторната му функция и развитие на диабет.

Жените, които употребяват често и в големи количества алкохол по време на бременноста, могат да родят деца, които страдат от абстинентен синдром или които имат тежки дефекти на лицето, намалена мозъчна маса и забавено умствено и физическо развитие. Тези увреждания на плода се наричат фатален алкохолен синдром, който е нелечим. Пиенето на алкохол в по-малки количества или по-рядко по време на бременноста може да доведе до раждането на деца с по-ниско тегло. Въпреки повишеното сексуално желание при употреба на алкохол често се наблюдава намалена способност за постигане/поддържане на ерекция при мъжете и повишена трудност при достигането на оргазъм при жените. Алкохолът потиска секрецията на антидиуретичния хормон от хипофизата, което води до реабсорбация на водата в бъбреците. Когато намалее нивото на антидиуретичния хормон, бъбреците произвеждат повече урина и така тялото дехидратира. Алкохолът може да бъде много опасен, когато е употребен в комбинация с други психоактивни вещества като например стероиди, които имат подтискащо действие върху централната нервна система. Такива вещества са хероинът, метадонът и други опиати, както и барбитуратите и транквилантите (напр. Бензодиазепините). Други лекарства, които са рискови при едновременна употреба с алкохол са антидепресантите, антихистамините и различни видове обезболяващи. Не по-малки са рисковете и при комбинирането на стимуланти с алкохол (например амфетамини, кокаин, екстази, метамфетамини).

Алкохолът е включен в първата Листа на забранените средства през 1967 г. Той е забранен за употреба по време на състеание в следните спортове: автомобилизъм, мотоциклетизъм, парашутизъм, авиомоделизъм, делта и парапланеризъм, водомоторен спорт и стрелба с лък. За нарушение на антидопинговите правила се счита установяването на повече от 0,10г/1 алкохол в кръвна проба.