Физиологични стимулатори на общия анаболизъм

 

1. Интензивни тренировки - бягане;

2. Излагане на ниска или висока температура (парна баня или закаляване със студени душове);

3. Кратковременно гладуване (не повече от 24 часа);

4. ХДТ (хипоксични дихателните тренировки);

5. Болезнено (умерено) стимулиране на анаболизма

6. Правилен режим на сън и др.

 

За всичко това  (освен очевидните и обичайните тренировки на спортистите)  ще поговорим сега, но в същото време ще разгледаме присъщите  предимства и недостатъци. Предполага се, че спортистите, които отказват да приемат спортната фармакология и физиологичните анаболни стимулатори също могат да постигнат изключително добри резултати. Нека да разберем дали това е истина.

Бягане за подобряване на общия анаболизъм

Сред всички изброени по-горе методи упражненията, свързани с бягане заемат челна позиция, защото са лесни за практикуване. Една такава обикновена дейност, като бягането с цел стимулиране на анаболизма в действителност става обект на много противоречия.

Някои експерти са абсолютно сигурни, че редовното бягане е от голяма полза за увеличаване на мускулната маса, докато други подлагат това твърдение на сериозни съмнения. Има и някои хора, които смятат, че бягането не само не допринася за растежа на мускулите, но и обратното - може да доведе до разрушаването им (катаболизъм).

Ситуацията става още по-объркана, тъй като се оказва, че дори най-ревностните привърженици на бягането не са в състояние правилно да обяснят какъв тип бягане е най-добре да се практикува, за да се засилят анаболните процеси. Какво е най-ефективно за спортистите – спринт на кратки разстояния или продължително бягане в умерено темпо? Еднозначен отговор на този въпрос не е намерен.

Откакто спортът съществува яснота по този въпрос няма. От една страна има много  професионални спортисти с голяма маса, които са бягали и продължават да го правят с цел, засилване на анаболизма, а от друга  страна - не по-малък брой спортисти с чудесни параметри не обичат да бягат и никога не са се занимавали сериозно с това.

Ярък представител на първата група е Юрий Власов,  чиято физическата форма доказва, че за силен анаболизъм бягането е просто необходимо (то е толкова важно, колкото и останалите силови тренировки). Юрий Власов, между другото, в действителност е първият и единственият тежкоатлет, поне в Русия, който в тренировъчната си програма включва продължителното бягане.

Факт: Всеки завършил Физическо възпитание потвърждава, че средностатистическият културист, дори и при правилно организирани тренировки и хранене едва ли може да качи повече от 3,5-5 кг чиста мускулна маса на година (тук се изключват мазнините и водата, от които тялото с времето ще се освободи). На този фон особено изненадващ е фактът, че има спортисти, които за същия период от време успяват да преодолеят този праг, като добавят бягането към тренировъчната си програма.

Нямаше да е изненадващо ако това бяха атлети, които преди време са се занимавали със силови спортове и просто искат да влязат отново във форма (всичко е възможно благодарение на мускулната памет). Но не - по-голямата част от тези хора са начинаещи.

Въпреки това, за да сме напълно справедливи трябва да отбележим, че те не са съвсем нови в областта на спорта като цяло. Предимно това са спортисти, които решават да се занимават с бодибилдинг, като по-рано са участвали в дисциплини като лека атлетика, плуване, гребане, каране на ски или подобни спортове, които изискват повече издръжливост.

 

За тях бягането с цел увеличаване на мускулната маса и общия анаболизъм се явява почти най-доброто решение. Тялото на такива "начинаещи" е свикнало с бягането като натоварване и  го възприема като сигнал за укрепване / развитие на мускулите. Това означава, че ако преди Вие сте били активно ангажирани в атлетиката или подобните й дисциплини, а сега проявявате интерес към културизма, вероятно именно за Вас бягането би било най-ефективнотодопълнение към тренировъчната програма. Заслужава си да опитате!

 

В обобщение можем да заключим, че бягането за увеличаванена общия анаболизъм и мускулен растеж не винаги е подходящо за всеки. По-големи са шансовете за успех ако се практикува бягане на дълги разстояния. От друга страна, най-склонни към такива симулации са бившите състезатели в дисциплините, свързани с издръжливост. Дали е така или не, разбира се, трябва още да се доказва. Докато това стане можем само да теоретизираме.

 

Излагане на ниска или висока температура

 

Подобен метод е закаляването с цел тялото да стане по-устойчиво и по-силно , но въпреки това за изненада на всички той е изключително ефективен.Това се потвърждава от множество  изследвания.

Как именно излагането на ниска температура действа за увеличаване на общия анаболизъм?

На първо място адаптирането  към ниски температури допринася за по-доброто производство на протеини в човешкото тяло и в резултат на това  мускулите растат.

Именно поради тази причина много велики спортисти по вдигане на тежести и културизъм са именно от скандинавските страни (те са антитеза на спортистите от слънчевите американски щати, като например Калифорния и други региони, в които, закаляването става чрез излагане на високи температури).

 

Известно е че студът стимулира анаболизма чрез увеличаване тонуса на парасимпатиковата нервна система, увеличаване синтеза на ацетилхолин (основният двигател на нервно-мускулната система), повишаване на норепинефрина и епинефрина(което, между другото спомага за изгаряне на мазнините в тялото), увеличаване нивата на сАМР и други хормонални сигнали.

Важен фактор тук, разбира се, е повишаването на чувствителността на тъканите към хормоните на щитовидната жлеза. Всичко това в по-голяма или по-малка степен подобрява изгарянето на мазнини и засилва анаболните процеси.

Въпреки това, трябва да сте наясно , че излагането на ниски температури с цел увеличаване на анаболизма, както и бягането  не винаги са полезни . Основната роля  тук играе периодичното закаляване.  Това означава, че за да се постигнат оптимални резултати без странични последствия трябва да се нормализира действието на критичните температури.

Оптималният брой процедури за закаляване не превишават една на ден, като минимално трябва да са веднъж седмично. Продължителността на излагането на студ също се препоръчва да се ограничи. Плуването в студена вода или измиването със сняг общо не трябва да продължава повече от три минути.

В противен случай ще се наблюдава умерено негативно въздействие върху метаболизма и повишаване на катаболните процеси, което е в ущърб на атлета.

Като цяло, нормалното излагане на ниски температури води до следните   подобрения:

• Подобряване на метаболизма;

• стимулиране растежа на мускулите;

• увеличаване на мускулната сила;

• увеличаване на издръжливостта и резултатите;

• подобряване на циркулацията на кръв;

• нормализиране на кръвното налягане;

• благоприятен ефект върху функцията на нервната система;

• подобрено настроение и цялостния жизнен тонус.

 

А как може да бъде полезно излагането на високи температури за анаболизма и цялостното укрепване на организма?! Тук може да разграничим няколко основни плюса (много от които са подобни или съвпадат с тези при излагането на ниски температури).

 

Първо, излагането на високи температури и изпарения (например в банята) има отличен ефект върху състоянието на кожата, която е представлява защитния слой на тялото.

Второ, засилва се изгарянето на мазнини и очистителните процеси (топене на мазнини, и на веждане на течната шлака, което води до по-добро обновяване на клетките). На трето място,  възможно е да се наблюдава подобряване на дихателната функция и транспортирането на кислород, което, както е известно, води до по-висока производителност и издръжливост.

 

Четвърто, топлинното натоварване допринася за общия анаболизъм поради подобряването на метаболизма. Пето, засилва се имунната защита на организма, който е отговорен за функционирането на нервната система.Топлата вана (или друга подобна процедура) спомага за подобряване на настроението, общия жизнен тонус и дори преодоляване на депресията.

 

Най-общо идвата метода(излагането на топло или студено)служат за стимулиране на анаболните процеси. Има обаче и по-ефективни физиологични методи. Като пример за това може да се посочи бягането, което дава отлични резултати.Всички тези методи обаче далеч не са толкова ефективни, както са истинските анаболни стероиди, които можете да откриете в нашия магазин.

 

Кратковременно гладуване

 

При правилен подход  редовното, но задължително краткосрочно гладуване е чудесен стимулатор на анаболните процеси. Това е така главно поради ефекта на освобождаването на растежен хормон (GH), заедно с тестостерон, който е един от основните анаболни стероиди в организма.

 

Практиката показва, че краткосрочното гладуване (не повече от 24 часа) допринася за общия анаболизъм и конкретно за покачването на мускулна маса. През следващите дни може да се наблюдава малка загуба на тегло, но в следващите два дни по правило, не е само има компенсация, а се осъществява и  така наречената суперкомпенсация (количеството протеини, които са основен "материал" за създаването на мускулите, се увеличава в сравнение с  отчетния период).

 

Краткосрочното гладуване, може да се извършва без предварително очистване на червата. В края на краищата, Вие сте си постави за цел не да намалите теглото си, а да го увеличите. Препоръчителна честота на прилагане на този метод е не повече от 1 път в периода от 7-10 дни, в противен случай може само да си навредите.

Какво всъщност представлява  краткосрочното гладуване? Името говори само за себе си. В действителност,  това е  отказ от храна с продължителност не повече от един ден (24 часа).

Например, за да се постигне последваща свръхкомпенсация може да не се закусва, обядва и вечеря. В този случай не е забранено пиенето на вода, за да се попълнят течните запаси на организма, но самата вода трябва да е минерална или чиста питейна вода.

Важно предупреждение: след краткотрайното гладуване за да се стимулира анаболизма първото  хранене трябва да не е твърде калорично и да няма богато съдържание на протеини. В противен случай може да се сблъскате с превъзбудена нервна система и проблеми със съня.

Оптималното количество на храната и нейното съдържание що се отнася до първото хранене може да се определи само по пътя на опита (обикновено се препоръчва да се започне с лека зеленчукова или плодова салата, но от опит можем да кажем, че съществуват и други здравословни нискокалорични храни).

Ефекти от краткосрочното гладуване за спортистите и не само:

 

Анаболен - стимулира покачването на масата и загубата на мазнини;

Подмладяваща - по време нагладуването се наблюдава забавяне (не регресия,  както много претендират) на процеса на стареене;

Нормализиране - подобрява се метаболизмът (главно протеинни, въглехидратни и мазнинни обмени);

Прочистване - настъпва отделяне на токсичните елементи от тялото, в резултат на прекарани заболявания, употреба на лекарства, тютюнопушене или алкохол;

Възстановяване - повишава  се имунната защита, повишава се резистентността към хронични и други заболявания.

 

Трябва да сте наясно, че дори краткосрочното гладуване с цел укрепване на общия анаболизъм (и други подобрения) не се препоръчва за всички. Сред противопоказанията са: пептична язва и дуоденална язва, диабет, бъбречна дисфункция, увреждане на черния дроб и централната нервна система, болести на кръвта, бременност, кърмене и други.

 

Отделно от това, имайте предвид, че гладуването е противопоказано при деца, момчета и момичета на възраст под 18 години.

Ако все пак трябва да се направи някакво заключение, очевидно е, че този метод е малко вероятно да се окаже ефективен за активно практикуващите спортисти, за които всички калории, всеки грам белтъчини, мазнини и въглехидрати е от значение. Останалите можете да опитате.

 

Хипоксични дихателни тренировки (ДХТ)

За ползите от хипоксичните тренировки се говори и пише много. Въпреки това, когато става въпрос за ефективността на тези упражнения в спортната практика се появяват някои въпроси. В това число са налице и аргументи за негативните ефекти от липсата на приток на кислород към мозъка.

Глупаво е да се отрича, че може да настъпят неблагоприятни последствия, но много хора забравят, че те се проявяват най-вече в случай на сериозни нарушения на препоръките - ако хипоксията (недостига на кислород) е твърде дълга и / или се практикува често.

В останалите случаи хипоксичните дихателни тренировки за стимулирането на анаболизмаса относително безвредни. Освен това те са едни от най-обикновените, чиято цел е усвояване на физиологичните анаболи. За да задържите дъха си не се изисква нищо особено  (за максимална полза е възможно да се наложи закупуване на специално оборудване, но това се отнася само за големите ентусиасти).

Правилата за провеждането й са прости: седнете в удобна поза и се опитайте да се отпуснете; задръжте дъха си в интервала между вдишването и издишването.Отчетете времето. Когато таймерът даде съответната маркировка - издишайте. Не е необходимо да имате усещане за задушаване, но ако сте в състояние да издържите на страданието, то направете го (за да улесните процеса, може да имитирате  дихателни движения).

Стандартната хипоксична дихателна тренировка за спортисти се извършва около 3 пъти на ден по 5 упражнения (задържането на дъха е 1-2-3 минути). Маркерите за продължителност са следните: задържане на дъха в продължение на 15 секунди -  лошо, от 15 до 30 секунди - по-добре, до 45 секунди - задоволително, 60 секунди - добре, повече от 60 секунди, но не повече от 2-3 минути - отлично!

Важно е хипоксичната дихателна тренировка за стимулиране на общия анаболизъм да е нормирана. Повторете  упражнението, само след възстановяване на дишането. Нека организмът да си почине и кислородът отново да се разпространи по цялото тяло.

 

Не трябва да се бърза, тъй като това може да бъде опасно (ако след издишване чувствате замаяност, обща слабост или имате нарушаване на сърдечната честота –прекратете упражненията или ги отложете за по-късно.

Като цяло хипоксичната дихателна тренировка може да бъде полезна не само за анаболизма, но и за цялостното укрепване на организма. Тя се основава на лекия недостиг на кислород и освобождаване на излишен въглероден диоксид.

 

Както е известно, адаптирането към хипоксията (недостиг на кислород в тъканите) и хиперкапния (повишаването на CO2 в тъканите) се съпровожда от повишени анаболни забавени катаболните процеси. По този начин е налице намаляване процента на телесните мазнини, подобряване на съотношението мускулна маса към мастна маса, увеличаване общата издръжливост и работоспособност.

 

При тази тренировка няма противопоказания, но въпреки това трябва да се практикува с повишено внимание при болести на белите дробове, дихателните пътища, болести на сърцето и сърдечно-съдовата система. Ако искате сериозно да се да се занимавате с хипоксия, най-добре е да се консултирате първо с Вашия лекар.

 

Болезнена стимулация на организма

Това е една от най-противоречивите практики измежду всички. Не всеки ще се съгласи да се подложи на болка, независимо от целта.

Въпреки това, доза болезнена стимулация подобрява общия анаболизъм. – процедурата се провежда още от древни времена. Както е известно клин клин избива, така че в миналото, когато нито един друг метод не е давал видими резултати, активно се е практикувало практикува не само наказание, а също  лечение и самолечение чрез причиняване на болка (самобичуване).

 

Общият механизъм на лечение чрез болка спомага за повишаване синтеза на ендогенни ендорфинни съединения и действа подобно на морфина. Тези полипептидни съединения не само облекчават болката, но и водят до еуфория, в състояние са да индуцират анаболизма, да забавят катаболизма, да намалят нивата на холестерола в кръвта и да подобрят чрез тях бързо се възстановява на работоспособността след физическо и / или психическо напрежение (стрес).

 

Никой днес не предлага причиняването на болка да става чрез удари с камшик. В наши дни има по-прости и ефективни начини:

• Упражнения за разтягане (за разлика от конвенционалните упражнения целта е да се добави по-високо напрежение и следователно умерена болка);

• Акупунктура (спорен метод, който обаче изглежда е ефективен за укрепване на организма и лечение);

• Масаж със силен натиск или удари с метличка;

• Дарсонвализация (метод, познат от физиотерапията, при който се въздейства върху повърхността на тялото);

• Многоиглено легло (въздействие с помощта на апликатор на Кузнецов или подобен на него, но при подсигурена безопасност).

• Ако изберете ударите с метличка в банята (прост, но ефективен начин), не е препоръчително да  използвате каквато и да е – трябва да е борова или подобна (с твърди и не много остри игри игри). Също така, метличката може да бъде от коприва.

 

Причиняването на болка сцел усилване на анаболизма трябва да е внимателно дозирано, тъй като не бива тялото да се подлага на допълнителен стрес. С процедурите освобождаването на ендорфини ще продължи и ще се намали чувствителността към болката и стреса. В резултат на това ще може да се засили интензитета към края.

Все пак не прекалявайте. Ако не усещате силна болка, това не означава, че тялото не е подложено на стрес и ако на следващия ден изпитвате дискомфорт, само Вие ще сте си виновни.

Важно е да се отбележи, че причиняването на болка при атлетите и останалите хора човек може да има няколко различни ефекта. Всички ние имаме различен толеранс към болката, определянето на оптималната доза може да стане само с практика.

Трябва още да се отбележи, че и тук няма абсолютни противопоказания, но има отделни случаи, в които процедурите не бива да се прилагат. Например силов масаж не може да се прилага при хора с тежки заболявания на костите, ставите или сухожилията.

Обикновен масаж - да, но болезнен - не, тъй като това може само да изостри симптомите. Преди да опитате въздействието на болката (няма значение какво сте избрали), за да се елиминирате риска, по-добре се консултирайте с лекар.

 

Правилен сън за засилване на анаболизма

Здравословният и дълъг сън е гарант за правилното развитие и възстановяване. На това са ни учили още в детската градина, също в училище и при това не е лъжа! Ако човек не получава достатъчно сън, дори и да смята, че сечувства добре, на него не може да се разчита. А ако е налице продължителен период на недоспиване последиците може да бъдат сериозни - от психични разстройства дофизическа немощ.

 

Здравословният сън е не по-малко важен за засилването на анабализма от правилното хранене. Самият процес на сън е трудно организиране на функционалното състояние на мозъка, по време на което промените се записват в почти всички части на мозъка и гръбначния мозък. Факт: сънят обезпечава физическата и психическата почивка.

Всеизвестно е, че по време на сън има "забавяне" на мозъчната дейност. В този момент на „изключване“ нервните клетки не само се възстановяват, но и се нормализират енергийните нива, обменя се информация, необходима за правилното функциониране на целия организъм. След събуждане (ако сънят е пълноценен) нервната ни система е готова за работа на пълни обороти.

 

Сънят е важен особено за спортистите, но и за останалите хора като цяло. Без нормално възстановяване след емоционален и психологически стрес не може  да се очаква растеж и развитие. Така че може да се каже, че ако един спортист не спи достатъчно, той блокира собствения си потенциал. В крайна сметка  след непълноценен сън, дори и по време на тренировка човек не може да даде 100 процента от себеси, да не говорим за домашните задължения и  работата.

 

От друга страна  твърде дългият сън не води до стимулиране на общия анаболизъм. Със сигурност всички се сблъскват с това, когато прекарват твърде дълго време в леглото. Тогава също е налице липса на сили. И това е само върхът на айсберга, защото не можете директно да усетите намалената секреция на тестостерон, или, например, хормон на растежа. А те могат да бъдат значително намалени.

За справка: кучето без храна може да живее до един месец, но ако е лишено от сън в най-добрия случай ще изкара 10-12 дни. Същото важи и за човека. При недостатъчна или никаква хранаможе да живее от 14 до 30 дни, но ако не спи ще живее от 10-14 дни (обикновено, това е изключителен праг, при който се развиват необратими ефекти).

Интересна особеност е, че здравословният сън е не просто един "посредник" на общия анаболизъм, а в действителност го засилва. След заспиване анаболните процеси водят до увеличаване на мускулната тъкан и намаляване на мастната. Настъпва катаболизъм.Това означава, че по време на сън е налице промяна на съотношението между мускулната маса и мазнините в полза на първата.

 

Въпреки това, трябва да знаете, че едно спане няма да Ви направи световен шампион, а е само допълнение към правилния режим на спортиста. Упражненията, храненето, спортната фармакология, почивката, сънят - всички те са важни съставки на успеха.

За да се подобри анаболния сън, между другото, се препоръчва той да е полифазов, т.е., повтарящ се през целия ден. При този режим  значително се повишават нивата на хормона на растежа (GH), и дори може да се наблюдава повишаване на тестостерона. Те осигуряват най-добрия растеж и изгаряне на мазнините.

 

Обяснението за това е съвсем просто: както знаем хормонът на растежа и останалите функционални хормони в човешкото тяло се произвеждат с различен интензитет, имат пикове и спадове. В същото време най-големите пикове не са наблюдавани по време на будно състояние, а веднага след заспиването. По този начин, най-високото ниво на природния растежен хормон е по време на сън, когато тялото възстановява ресурсите си.

 

Физиологични стимулатори на общия анаболизъм

Очевидно е, че не всички от посочените по-горе методи са подходящи за активно трениращи спортисти и особено за атлетите от силовите спортове. За средностатистическия човек методи като краткотрайна болка, глад или излагане на високи и ниски температури може и да са приемливи за подобряване на изгарянето на мазнини, но за спортистите те крият някои опасности.

Всички знаем, че един спортист внимава за диетата си и просто не може да си позволи да откаже храна, дори за един ден, тъй като това ще наруши целия му график. Същото важи и за  въздействието на болката. Спортистите  постоянно и интензивно тренират, така че са в постоянен риск от наранявания. Допълнителни заплахи не им трябват.

Въпреки това не можем да задраскаме всички физиологични анаболи, тъй като това не е необходимо. Сред тях има и такива, които вършат чудесна работа. Човек може да си мисли за закаляване чрез излагане на ниски или високи температури, но това не е подходящо за всеки.

 

Със сигурност няма да си навредите ако включите в седмичнатаси програма  измиване със студена вода и / напарване в банята. Многофазният сън, бягането на дълги разстояния, хипоксичните дихателни тренировки може да допринесат за добрата форма на спортуващите мъже и жени.

 

•