Самир Банут: биография, тренировки и стероиди
Ливанският лъв
Самир Банут (известен още като Самир Бану; англ. – Samir Bannout) е професионален бодибилдър от ливански произход. За дългата си 20-годишна кариера завоюва няколко отличия с различна степен на значимост, но главното му достижение се явява титлата Мистър Олимпия от 1983 г. Сред фенове и колеги става известен като „Ливанския лъв“, което намеква не само за произхода, но и за смелостта му.
Самир Банут: цялостна биография
Самир Банут е роден на 7 ноември 1955 в Бейрут, столица и най-голям град на Ливан. По различни оценки населението му днес достига 2 милиона души. Но и в средата на миналия век, както и днес, той не може да се похвали с развита спортна инфраструктура.
Самир Банут на състезания
Въпреки неблагоприятната обстановка, бъдещият Мистър Олимпия от детство активно се занимава със спорт. Негови кумири в младежките му години са такива колоси на бодибилдинга като Дейв Дрейпър, Франк Коломбо, Франк Зейн, и, разбира се, Арнолд Шварценегер. Вероятно именно последният се оказва главен мотиватор за кариерата на Банут.
Младият Самир Банут купува и изучава различни спортни списания, до които може да се добере в родината си. На тъй като не владее английски му остава само да разглежда картинките. В един момент младежът решава, че непременно ще изучи техниките за развитие на физиката и каквото и да става ще достигне до успех.
Първата тренировъчна зала на начинаещия атлет се състои от любителски съоръжения на покрива на дома на родителите му. Започвайки да тренира редовно, Самир скоро показва забележими резултати. Но заниманията му с културизъм едва не завършват с катастрофа още в началото, след като Банут получава контузия на гръбнака. Той успява да се възстанови, усъвършенства техниката си след 6 месеца тренировки печели юношеския шампионат в Ливан.
Забелязвайки прогреса на сина си, неговите родители му позволяват да посещава спортната зала на МалихАливан, бивш вицепрезидент на Международната федерация по културизъм в централно-западния регион. Малих и брат му Мунир, и двамата бивши бодибилдъри, бързо оценяват огромния потенциал на младежа. Въпреки ниското си тегло от 65-70 кг., Банут се отличава с хармонична, макар и не много развита, мускулатура.
С времето Самир Банут разбира, че у дома няма как да изпъни мечтата си. Както се полага заминава за САЩ, първоначално живее в Детройт, Мичиган, а след това се установява в Санта Моника, Калифорния.
В Америка започва от нулата: няколко години се изявява на любителски състезания с променлив успех (печели няколко 2-ри места), а профи статут получава през 1979 г. след победа на World AmateurChampionships.
През 1980 г. за пръв път взема участие на Мистър Олимпия, но опитът му едва ли може да се нарече успешен – 14 място. През 1981 г. се изкачва до 9 място, а на следващата година е плътно зад тройката призьори– на 4 място.
Победата идва през 1983 г. Тогава той печели, изпреварвайки много по-опитни конкуренти като Мохамед Мокави, Ли Хейни и Франк Зейн, заели 2, 3, и 4 места съответно.
Конкурсът се провежда в Мюнхен, Германия. Бодибилдърът Самир Банутполучава като приз статуетка „Сандов“, оформена и наречена в чест на Ойген Сандов.
Към момента на състезанието Банут тежи близо 89 кг. и става последният победител в Олимпия с тегло под 90 кг. Турнирът от 1983 г. слага край на „епохата на естетиката“, когато естетиката, а не масата е ключов фактор в оценяването на един културист. Тази епоха започва с Франк Зейн и завършва с Ли Хейни (≈ 1977-1984 г.).
Самир Банут продължава състезателната си кариера до 1996, но след легендарната победа на Олимпия от 1983 г. резултатите му тръгват постепенно надолу.
През 1984 г. Федерацията отнема въобще правата му за срок от 3 години, защото, твърди се, участва в турнир на конкурентите от WABBA (Световната аматьорска федерация по бодибилдинг). Но според мнозина истинската причина е личен конфликт на Самир с хора от ръководството на Федерацията.
Успеха си от Олимпия не успява да дублира, макар и да участва през всяка година от 1988 до 1992 и през 1994. Той остава еднократен победител наред с Крис Дикерсън и ДекстърДжексън, което не омаловажава значението и приноса му в бодибилдинга. Банут е официално въведен в Залата на славата на бодибилдинга през 2002 г.
Днес той живее в Лос Анджелис, Калифорния с жена си Ранда трите си деца:Лиа, Джеси и Серхио. От предишния си брак има още 2 дъщери (бил е женен за ЛурдесЛабрада, сестра на Ли Лабрада).
И днес атлетът поддържа форма, въпреки достолепната си възраст (през 2015 г. навърши 60). За сравнение можете да видите снимки на Самир преди и сега в неговия профил в Инстаграм, където той редовно споделя с феновете си нови фотографии.
Самир Банут: титли
Кариерата на Самир Банут е продължителна, но едва ли можем да го наречем най-титулуваният културист в историята. Днес малцина помнят останалите му постижения освен победата на Олимпия. Но не и ние:
Best in the World Amateur 1979 – 1 място;
World Amateur Championships 1979 – 1 място;
Mr. Olympia 1983 – 1 място;
WABBA World Championship 1985 – 1 място;
WABBA World Championship 1986 – 1 място;
Pittsburgh Pro Invitational 1990 – 1 място.
Самир слага официален край на кариерата си през 1996 г., т.е. след 22 години активен спорт, ако смятаме любителските и професионални турнири в САЩ.
В своя пик Самир Банут има следните антропометрични показатели:
Ръст – 173 см.;
Лично тегло – 90 кг.;
Обиколка на бицепса – 52 см.;
Обиколка на прасеца – 48 см.;
Лично тегло – между 90 и 100 кг.
Самир има постижения и извън спорта. Можете например да го видите в епизодични роли в художественото и документано кино. През 1994 г. се снима в „ Близначки“, през 1980 г. в „Завръщане“, през 1989 г. в „Класическият бодибилдинг на Арнолд“, а през 2011 г. в „Плажните мускули – преди и сега“. Той е и чест гост в различни спортни предавания на канали като CBS и ESPN.
Самир Банут: тренировъчна програма
В най-силните си години Самир Банут несъмнено има близко до идеалното тяло, което се дължи на тежките и методични тренировки. На общия фон особено изпъкват мускулите на гърба му, които бодибилдърът вае с ентусиазъм два пъти седмично.
Тайната на напомпания му гръб, според самия „Ливански лъв“ са няколко упражнения, а именно: силово вдигане на щанга на гърди, набирания на лост с обратен хват, подвигане на щанга от стоеж в наклон и повдигане на дъмбели от стоеж в наклон.
„Cleanandjerk“, както се нарича силовото вдигана на щанга на гърди е ако не най-важният елемент от тренировката на Самир за гръб, то поне нейна ключова част. Това непросто в технически план упражнение осигурява напрежение в долната част на гърба и в частност на поясната зона.
”Chinups“ или набиранията на лост с обратен хват също са неизменна част от тренировката за гръб на много бодибилдъри от миналото и съвременността. Това упражнение е просто за изпълнение и лесно модифицируемо, включително и чрез добавянето на допълнителна тежест. Тесния хват натоварва различни части на гърба и осигурява общото му развитие.
Т. нар. “Bentoverrows” според Самир са зле замислено и неефективно упражнение. По принцип идеята му е да отстрани недостатъците в гръбните мускули, но изисква правилна техника, хват, ъгъл и амплитуда, без които успехът е невозможен.
Можете да погледнете съвременни фотографии на Самир и ще се убедите, че тренировъчната му програма е имала дългосрочен ефект. Днес на над 60 години Банут изглежда спортно, а мускулите но гърба му са почти толкова напомпани, както и по време на спортната му кариера.
Културистът неведнъж разкрива своето неутрално, а понякога и положително отношение към допинга. В едно от интервютата си той признава: „Ще бъда частен с вас, използвал съм стероиди и няма да отричам това, тъй като други претенденти за Мистър Олимпия според мен също употребяват. Към анаболноандрогенните стероиди съм прибягвал само за да предотвратя катаболичния ефект“.
Друг въпрос е какви именно стероиди е употребявал Самир Банут. Очевидно, щом става дума за антикатаболичен ефект, това трябва да са били доста силни анаболи, от рода на тестостерона и таблетирания примоболан. В мрежата могат да се намерят различни предположения, относно фармакологичния порцион на спортиста, но тъй като повечето са недоказуеми, няма да се позоваваме на тях.
Факт е, че бодибилдърът свободно разказва за спортната фармакология, и то в позитивен дух, което заслужва уважение. Днес заради политиката на Антидопинговата асоциация, мнозина се боят да говорят за допинг. Затова почти винаги, търсейки информация за стероидни цикли на атлети от миналото и настоящето се сблъскваме с недостига на информация.
Ако погледнем победителите на Мистър Олимпия от Лари Скот до Крис Дикерсън, всички те най-малкото не отричат, че в спорта има стероиди и, че ползата от тях е голяма. А погледнете много от съвременните плувци или футболисти – или мълчат или разсъждават върху вредата от анаболите, докато те самите често приемат допинг.
