Анаболните стероиди и законът
Законът за стероидите от 1990 г. рекласифицира анаблните стероиди като списък 3 на контролираните субстанции. Това ги поставя в същата категория като някои кодеинови препарати, по-малко мощните амфетамини и някои барбитурати.
Основание за рекласификация в спиък 3 на контролираните субстанции е фактът, че анаболните стероиди имат основно психоактивни свойства и значителни възможности за злоупотреба. Максималното наказание за производство или разпростанение на анаболни стероиди в САЩ– или с други думи ако сте такъв дилър – е глоба от 1500 долара и двегодишен изпитателен срок.
При повторно нарушение наказанието е 1 година затвор и глоба от 5000 долара и 4 годишен изпитателен срок. Списък 3 на препаратите има по-нисък потенциал за злоупотреба, отколкото препаратите от списък 1 и 2. Списък 1 включва хероин, марихуана, ЛСД и мескалин.
Максималното наказание за производство или разпространение на препарати от него е 15 години затвор, 25 000 долара глоба и 3 годишен изпитателен срок.
Списък 2 включва морфин, опиум, кокаин и кодеин. Основната разлика между тези два списъка е, че втория е с препарати с медицинско предназначение. Правителството е по-загрижено от нелалното производство и разпространенние на такива препарати, отколкото с нелегалното им притежание.
Като следтсвие от това дилърите и производителите получват по-строги наказания отколкото тези, които ги ползват. При сегашните закони максималните наказания за производители и разпоространители споменаи по-горе, са същие като и максималните наказания за използващите ги.
Основният начин за тях да си докарат големи неприятности е да започнат да разпоространяват, а това, дори и в малки групи от близки приятели, може значително да увеличи наказанието, което вероятно ще получат.
В някои случаи дилърите, които отскоро се занимават с това, се дава възможността да предадат доставчиците си в замяна на намаляване на присъдата. Това обаче не става във всички случаи и след като няко е хванат, остава да разчита на милостта на съдебната система.
Без съмнение помощ е нужна на всички, заместени по един или друг начин с анаболните стероиди. Както в случаите с повечето препарати, силата на закона трябва да е насочена в традиционното руло, опитвайки се да ограничи производството и разпространението на препаратите.
Рекласифицирането на анаболните стероди в списък 3 на препаратите няма да помогне на използващите ги и няма да спре използването им от основната маса. Препарати като марихуана и ЛСД са субект на по-строги мерки, от колкото препаратите от списък 3, от много време насам.
Те обаче са си все още голям бизнес въпреки риска околкото производството и разпоространението им.
Анаболните стероиди се произвеждат в големи количества от компании във и извън САЩ. Дори и да бъдат рекласифицрани в препарати от списък 1 или 2, което би поставило производителни квоти пред продукцията им в рамките на САЩ, те въпреки това биха се произвеждали в големи количества отвън и биха се внасяли контрабандно.
Анаболните стероиди могат да бъдат купени легално, без рецепта, в много латиноамериканси и някои европейски страни.
Някой от тях са Испания, Югославия, Унгария и Мексико. Напоследък много мексикански аптеки, намиращи се близо до границата, започнаха да искат за анаболните стериди рецепти, но получаването им обикновено е доста лесно.
Всеки може да отиде в някой лекарски кабинет, често намиращ се близо до аптеката, да плати партите, които трябва, и да получи рецепта, като каже за какъв препарат я иска. Повечето аптеки, намиращи се по-навътре в Мексико, не изискват рецепта за анаболните стерди.
Положението в тази страна, без значение колко затегнат е регулационният режим за производство и разпоространението им в САЩ и убеждава, че анаболните стероиди ще могат винаги да се намерят на черния пазар. Тези страни предоставят лесен достъп на контрабандистите до тези продукти, докато законите, ограничаващи анаболните стероиди, правят контрабандата иключително прималива.
Рекласикацията на анаболните стероиди в препрати от списък 3 ще направи черния пазар по-опасен, но няма да реши този проблем. Свидетели сочат, че над 90% от тях на черния пазар са замърсени или съдържат други субстанции вместо тях.
Единственият начин да сте сигурни че продуктът, купен на черния пазар, е оригинален, е да го подложите на анализ в квалифицирана лаборатория. Да се направи труно придобиването на оригинални анаболни стероиди в момент, когато търсенето им остава високо, води до увеличение на продажбата на техни фалшификати.
Криминалната съдебна практика постоянно доказва, че не е в състояние да се справи с този проблем. Увеличаването на наказанието за производители и разпространители на нелегални препарати напълни затворите ни и коства на данакоплатците милиони долъри.
Сега сме поставени пред проблем, който е по-лош от всякога. Ясно е, че смисловото налагане на закони за тези препарати неможе ефективно да доведе до прилагането им. Вместо да промени законите, правителството избра да продължи загубената битка с неефективни оръжия.
Големците в правителството отказват да признаят, че техните разбирания увековечават проблема, правейки производството на тези препарати примамливо. Те отказват да погледнат в лице факта, че не могат никога и няма да могат да спрат производството, контрабандата и разпространението на нелегални препарати.
Те не желаят да поверяват, че правят използванто на препаратите по-опасно, правейки самите препарати нелегални. На черния пазар няма качествен контрол и използващите тези препарати могат да бъдат сигурни, че това, което вземат, е чисто.
Бодибилдерите често използват анаболни стероиди, произведени за ветеринарна употреба.
Такива стероиди се продават на черния пазар. Някои билдери пък ги получават от други източници. Преди няколко години за атлетите бе сравнително лесно да намерят лекар, склонен да предпише и да наблюдава тяхното използване.
Законът за контрол върху анаболните стероиди от 1990г. увеличи риска за докторите, които искат да помогнат на пациенти, желаещи да използват стероиди за атлетични и/или козметични цели. Както споменахме по-горе, той ги рекласифицира като списък 3 на контролираните субстанции.
Това начи, че лекарят може да бъде осъден до 5 години затвор и принуден да плати до 250 000 долара глоба за снабдяване на атлети със стероиди. Някои доктори продължатав да ги снабдяват, но за атлетите сега е много по-трудно да намерят такъв лекар, отколкото преди приемането на закона през 1990г.
Този ход на събитията, въпреки че без съмнение се разглежда като по-беда от тези политици, които подкрепиха закона от 1990г., има за цел да направи използването на стероиди по-опасно, отколкото трябва да е. Голям брой хора понастоящем използват и ще продължават да използват стероиди въпреди законодателството в момента.
Единствената разлика е, че тези хора сега са принудени да използват стероиди, подозирани, че са от черния пазар, замърсени, фалшификати или други (вместо стероиди) препарати. Чух за един случай, при който един атлет е купил халдол деканоат, мощен депресант, погрешно мислейки, че това е нандролон деканоат заради факта, че в наименованието и на двата влиза думичката деканоат.
Ако той се бе консултирал с доктор, този инцидент лесно щеше да се избегне. Повечето лекари вече не предписват стероиди за употреба от атлети, но много от тях са склонни да наблюдават и съветват пациенти, използващи стероиди, получени от други източници.
Някои атлети се обръщат към ветеринари с надеждата да получат стероиди, които те така силно желаят.
Повечето от анаболно-стероиднитепродукти, които ветеринарите раздават, в закона от 1990 г. бяха рекласифицирани в препарати от списък 3. Те обаче не са така осведомени за това законодателство, като обикновенните лекари, основно заради факта, че те предписват препарати за животни.
Разпроредбите за употребата на анаболните стероиди са още по-объркани за ветеринаря, защото анаболните продукти, предвидени за прилагане чрез имплантиране на говеда или други нечовешки видове и одобрени от Управлението за храните и лекарствата за тази цел, са изключени от списъка на контролираните субстанции. Някои билдери са надробявали финапликс импланти и са си ги инжектирали.
Това е опасна практика, тъй като когато това се прави, липсва необходимата стерилност. Всичко предвидено за инжектиране в тялото трябва да се продава в стерилна пластмасова или стъклена опаковка.
Тук няма значение колко старателни са опитните да се запази стерилност. Известно е, че имплантите могат да бъдат подложени на всякакъв вид замърсяване, когато се съхраняват във ветеринарните лечебници.
В допълнение към това Секретариатът за здраве и човешки дейности може също да освободи други продукти от ограниченията въз основа на тяхната концентрация, смесване и т.н., предвиждайки, че те нямат забележим потенциал за злоупотреба.
Много от анаболно-стероидните продукти, които ветеринарите могат да предпишат, са изключително сходни с анаболните стероиди, които хуманните лекари биха предписали на хора (ето защо тези продукти отпадат в списък 3). Винстрол, Болденон и лаураболинът са някои от наймалкото опасните стероиди, предписвани от ветеринари. Атлетите намират начин да получт стероиди от тях.
Те отиват при различни ветеринари и се оптват да вземат от тях стероиди, представяйки правдоподобни „животински” оправдания за препаратите. Една от най-често срещаните причини, заради която на домашните любимци се предписват стероиди, е кастрацията. Кастрираните често губят бързо енергия и не са вече така активни или здрави, както са били. Стероидите се използват за повдигане на енергийното им ниво.
Решените на всичко билдери се опитват да получат относително малки количества стероиди, които най-общо казано немогат да се свържат с понятието за злоупотреба, от различни ветеринари, за да скрият истинските си мотиви.
Билдерите ипзползват също така и други ветеринарни продукти, за да подобрят физиката си. Много от тях могат да бъдат опасни, тъй като често съдържат животински хормони. Един такъв ветеринарен продукт например съдържа комбинация от човешки хорионичен гонадотропин и гонадотропинен серум от бременна кобила.
Първият е протеинов хормон, съдъжащ полипептиди замърсители. Имунната система често регагира бурно срещу външни протеини, дори когато те са от човешки произход. Животинските гонадотропини не съдържат точно същите аминокиселини като човешките.
Като резултат много по-вероятно е човешкото тяло да ги разпознае като външни. Трудно е да се каже какво би хванал човек, взимайки гонадотропинен серум от бременна кобила, тъй като той не е презназначен за използване от хора. Възможно е от това той да развие анафиластичен шок.
Изолзването на ветеринарни продукти от хора често има и допълнителен риск заради това, е те не са предназначени за таква консумация.
Тези продукти често попадат в по-ниски стандарти за качествен контрол, отколкото препаратите, предназначени за използване от хора. В добавка към това много от съставките в тези продукти са от животински произход и са в дози, неудобни за човека.
Поставянето на анаболните стероиди извън закона създаде и насасърчи лицемерието в света на професионалния бодибилдинг. Някои бодибилдинг-списания, знаейки, че не мога да направят пари чрез поръчка на анаболи, тъй като те са извън закона, пълнят страниците си със стероидни чудовища и лансират идеята, че суплементитте са ги направили големи. Милиони читатели харчат милиони долари за тези суплементи, основната част от които са неизползваеми, и правят собствениците на тези списания богати.
Всеки, който навлезе в бодибилнинга за достатъчен период от време, скоро науава, че всички топбодибилдери вземат стероиди. Така снимките им, без значние дали билдерите са на хранителни добавки или не, започват да служат като реклама на анаболите.
Така че всички такива списания – заради факта, че поощряват използването им – трябва да публикуват изчерпателни и точни статии за тях. Някои от най-добрите списания го правят, но много други продължават да крият или замъгляват фактите от користни цели.
Огромните билдери, пълни със стероиди и други препарати, се представят като олицитворение на здравето. В същото време е факт, особено около и преди състезание, че те флиртуват със смърта, за да изглеждат по този начин.
Но дори и тя не може да пробие користните им цели. По време на бодибилдингсъстезанието наблизо трябва да дежури „Бърза помощ”. Всеки знае, че много от състезателите постят и/или вземат деуретици, за да изглеждат изключително релефни, според изискванията.
Професиоланите билдери трябва да прибягват до изключителни мерки, за да постигнат вида от списанията. Ако се разходите обаче зад кулисите, ще видите състезатели, които си повръщат червата минути преди шоуто.
Организиторите знаят това, но те също така знаят и как да продават. Те разбират, че ако осигурят „Бърза помощ” и достатъчно количество квалифицирани лекари, медиите ще започнат да отразяват истинските опасности, свързани с професионалния бодибилдинг.
Представата за здраве ще апочне да избледнява и основната част от публиката би открила, че професионалните билдери флиртуват със смъртта, за да спечелят пари в състезания, организани от хора, представящи ги като символ на здраве. Това положение вероятно ще продължи дотогава, докато анаболните стероиди останат в нелегалност.
Увеличението на ограниченията и рестикциите около тези препарати не е решение. Би било идеално, ако бихме могли да спрем притока на нелегални препарати във и около САЩ. Както и да погледнем, това не е идеален свят.
Опитвахме се да постигнем това няколко десетилетия и то завърши плачевно. То създаде и отгледа привлекателния пазар за тези препарати, който е изключително голям. Трябва да бъде възприет нов подход. Ограниченията и правилната относно тези препарати трябва да бъдат намалени и парите, предназначени за образование, трбва да бъдат увеличени няколко пъти.
Внаги, когато се повдига въпросът за наркотиците, много хора стават крайно раздразнителни. Някои си представят силни препарати, продавани във всеки супермаркет на хора от всички върасти. Но хората, които подкрепят легализацият им, не подкрепят такъв сценаий.
Дори и при легализация би трябвало да съществуват ограничения – възрастови и за консумация преди шофиране. По-нататък ограниченията се състоят в представянето на лиценз за продажба на алкохол.
При легализация повечето препарати би трябвало да са обект на далече повече разпореждания, отколкото алкохолът. Някои от тях дори могат да останат забранени. Намаляването на ограниченията за тези препарати е единственият начиш САЩ да постави под контрол тези проблеми. Легализаията има възможността да сложи кай на черния пазар.
Ако това бъде направено, разпространенито на тези препарати няма да бъде вече примамливо. Нещо повече, легалната им продажба може да бъде обложена с данъци. Това би донесло милиони долари, които могат да се иползват за подобряване на програмите и информацията за иползващите такива препарати и за попълване на националния дефицит.
Освен това могат да бъдат спестени допълнително пари, тъй като престъпленията, свързани с тях, биха намалили.
Страни като Холандия, където повечето наркотици са легални, имат много по-малко проблеми с тези препарати, отколкото САЩ. Америка може да изучи системите на тези страни и да възприеме техните доказани методи.
Колко години трябва да минат, преди хората да открият, че сегашната система не е ефективна? Явяването на тези препарати извън закона прави използването им много по-опасно и е източник на оляма част от пресъпленията у нас.
Разпросранението на такива препарати е една от най-привлекателните работи за градската младеж, защото е изключително доходна.
Легализацията би премахнала тези печалби. И при нея може да има злоупотреба с тях, но това няма да е така широко разпространено, както сега. Хората биха имали точна информация за най-сигурните начини на използването им и медиците биха провели пълни изледвания за анаболните стероиди и другите препарати.
Като заключение ще кажа, че хората ще вземат такива препарати без значение дали те са извън закона, или не. Ако обаче могат да се използват законно, бихме събрали значителни количество пари от такси и бихме могли да направим изплзването им по-сигурно и по-малко разространено.
Според материали за Anabol.bg
